EABCT

"A-170" Electrogravitic car project

My other concept project for electrogravitic car based on "Mercedes Benz A170" (W168) model. This project is based on technology from my other "X-57 electrogravitic drone platform" project...


Летящият електромобил работи на електричество осигурявано от батерия или акумулатор и се задвижва благодарение използването на електрогравитационен принцип открит от Томас Таунсенд Браун през 20 те години на миналия век, но усъвършенстван и доразвит за целта на изобретението. Конструктивно то може да бъде внедрено във всякакъв вид превозно средство чрез съответна конверсия която включва отстраняване на ДВГ и прилежащото му оборудване и монтиране на новата електрическа електрогравитационна система. Тя включва 4 специални силови високоволтови кондензатора монтирани във четирите края на електромобила (на мястото на колелата) както и странични такива за възможност за управление на посоката на движение. Другият вариант който може да се предложи е наличието на 4 тройни (съставни)  кондензатори при които всеки един се състои от три кондензатора в един корпус разположени на 90 градуса един от друг по оста X Y Z. Съществува и трети вариант при, който кондензаторите могат да се завъртат механично с цел управление посоката на движение. Управлението може да се извършва чрез ШИМ регулатори които по няколко канала управляват независимо и индивидуално всеки един кондензатор чрез микроконтролер който чрез обратна връзка обработва предварително данните постъпващи от пулта за управление на посоката на движение и ги трансформира в команди за активиране на съответните кондензатори и разпределението на енергията към тях. Самото захранване на системата може да се осъществява от обикновен автомобилен акумулатор или от литиевойонни батерии поради сравнително ниската консумирана мощност. Оборудваният и комплектован електромобил по такъв начин може да изминава много големи разстояния с възможност за развиване на много високи скорости превъзхождащи на порядъци възможностите на всеки познат транспорт до момента което би могло да направи свръхдалечните дестинации за пътуване много кратки и евтини.

"X-57" Electrogravitic drone platform project

This is my concept of the electrogravitic drone platform project. I would like to point out that behind this project stand much more things, than this design!

автор: Георги Костадинов

Електрогравитацията и нейното развитие

• Публикувано на 7 юли 2019 г.

Georgi Kostadinov  works in 

position:

operator, repair and reworking of electronic devices

Електрогравитацията е открита за първи път през 20 те години на миналия век от Томас Таунсенд Браун. Експериментирайки със модифицирана рентгенова тръба той открил, че всеки път щом подавал високо напрежение върху електродите и се наблюдавало някакво нейно постъпателно движение и от там той съвместно със неговият учител Пол Алфред Бифелд започнали експерименти при което ефектът бил назован с техните имена и станал известен като "Бифелд-Браун ефект" а впоследствие се стигнало до създаването на лифтера (йонолета). По пътя си в своя стремеж към изследването на тази технология Томас Таунсенд Браун изобретил неговия т. нар. "Гравитатор", който конструктивно се състоял от множество редуващи се слоеве от метални пластини и твърд диелектрик (конфигурация тип сандвич), която показала интересни свойства и резултати, по нататък технологията била усъвършенствана и развита до такава степен, че се наложило нейното засекретяване и класифициране, тъй-като тя предоставила изключително големи възможности, които преди съществували единственно във сферата на фантастиката, а на нейна база били създадени летателни апарати известни днес като често срещаните т. нар. "НЛО" (UFO -англ.). Усъвършенстването на електрогравитационната технология наложило някои конструктивни изменения и прилагането на определени технически решения на базата на електромагнетизъм..., като в основата на електрогравитацията продължава да стои първоначалната идея на автора а именно асиметричния кондензатор и полевата сила на задвижване. На базата на тази технология са разработени и апаратите "TR-3B", "TR-6 TELOS":, т. нар. "Fluxlinner" представен от Марк МакКандлиш: link1 link2, спортният модел на летящата чиния по която работел Боб Лазар, НЛО то на Джордж Адамски и редица други летателни апарати. Другият съществен момент е че благодарение на нея съществува възможност за постигане на скорост по голяма от тази на светлината и други забележителни ефекти, като преодоляване на инерцията, резки и много остри маневри при много високи скорости и т. н. Технически погледнато т. нар. "Warp drive" в действителност е базиран на асиметричен високоволтов високомощен кондензатор, като разликата между онези предназначени за задвижване на дронове и други транспортни средства се състои във големината на единичната мощност, която може да поеме самият кондензатор. Повече тук: https://youtu.be/5hEJOwwn4-Y ,тук http://www.ufo.bg/forum/viewtopic.php?f=21&t=2880 тук: http://www.ufo.bg/forum/viewtopic.php?f=21&t=3132#p3724 и тук: https://forum.xnetbg.net/index.php?topic=3490.msg270192#msg270192
Нека разгледаме накратко как стои въпросът по темата в научните среди и в откритото публично пространство. Първото и най ярко нещо което прави сериозно впечатление е опита да се сложи фокуса на внимание единственно и главно върху първият етап от развитието на технологията (ще ги разделя условно на два етапа) а именно лифтерната конструкция (йонолета), който е и основа за редица официални проекти и разработки на NASA (йонни задвижвания), основно предназначени за коригиране на траекторията на спътници, евентуални задвижващи системи и някои други. На основата на именно този първи етап се правят и масови демонстрации, от хиляди ентусиасти от цял свят, които показват и доказват единственно, че лифтерната технология е надеждна и работеща защото е повторяема, но същевременно тя е и ограничена в някои важни и същественни аспекти които налагат нейното сериозно ограничение във използването и единственно до специфични назначения. Изпитанията на лифтерната конструкция (йонолета) във вакуумна среда технически не са коректни, тъй-като в основата си той е кондензатор а кондензатора съдържа в себе си диелектрик (в случая въздух). Когато се постави във вакуум например, въздухът се изтегля от вакуумната камера при което кондензаторът престава да бъде кондензатор защото дефакто се изтегля неговия диелектрик и той вече не е лифтер. Коректният и правилен експеримент би бил да се постави лифтерната конструкция първо във малка камера с въздух под определено налягане, след което тази камера да се постави във вакуумна камера. Експериментите на тема електрогравитация в световен мащаб обикновенно също се свеждат до този първи етап (предимно училищни експерименти на база лифтер) и не предлагат нищо различно от посоченото по горе със което сякаш се тъпче на едно и също място, а в същото време реално съществува и втори етап от развитието на тази технология за който и дума не се обелва в публичното пространство а във средите на официалната наука сякаш е забранен или не съществува. Вторият етап се състои във прилагането на някои конструктивни, технически решения и изменения усъвършенстващи лифтерната технология и пренасящи я на друго, по високо ниво в развитието и в което тя вече е обвързана със електромагнетизма, полевата сила на задвижване...., като йонният вятър и йонният поток вече не са основните фактори, тъй-като спрямо приложения технически конструктивен подход те са категорично изключени....
На следващите слайдове ще разгледаме двата етапа от развитието на технологията. Слайд 1 Слайд 2 Нека отбележа, че в случая и при двата етапа важно отношение взема съотношението грам/ват, където е установено експериментално че то е от 0.1гр до 1гр. или >1гр./ват (зависи от някои особенности на физическото конфигуриране на конструкцията). При вторият етап мощноста развивана в системата е предимно реактивна и се изразява във Волт-Ампер реактивни (VAr) при което съотношението е грам/ Волт-Ампер реактивни, където в стойностно отношение то е от 0.1гр. до 1гр. или >1гр./VAr. Трябва да се отбележи, че както при резонансния метод така и при импулсният метод на захранване на кондензатора основният фактор за редуцирането на мощноста използвана от захранващия източник и т. н. представлява бобината с ниско активно съпротивление, с много висок качествен фактор и необходима индуктивност, затова тя може да бъде масивна, тежка и изпълнена с дебел многожилен проводник (литцендрат) предвид високата честота на която работи системата. Управлението на вектора на направление и контрола могат да бъдат няколко вида (по горе във един от линковете е засегнат този въпрос). За захранване един от апаратите (т. нар. “Fluxlinner ARV”) използва 24 волтови акумулаторни батерии. Смята се, че до 15-20 години технологията ще навлезе във общественния и масов транспорт със което човечеството ще усвои не само въздушното пространство но и космическото. До момента някои водещи автомобилни производители като Audi, Volkswagen, Renault и др. акцентират плахо върху технологията чрез свои бъдещи футуристични концепти на левитиращи превозни средства...